Минаха 25 години, откакто беше създаден може би един от най-често използваните кодове за уеб разработка. Появата на интернет отведе JavaScript на места, които никога не са били предвидени за него. От пускането му насам JavaScript не само затвърди мястото си като мощен език за програмиране, но и придоби нови приложни области в модерната уеб разработка.
Вдъхновен от Scheme, Java и Self, JavaScript е разработен през 1995 г. от Брендън Айк, докато работи в Netscape Communications. През 90-те Netscape Communications имаше значимо присъствие в интернет благодарение на браузъра си - Netscape Navigator - който беше широко предпочитан пред Mosaic, първия масов уеб браузър.
Netscape Communications е съоснована от Марк Андрисен, който беше част от екип разработчици в Университета на Илинойс, работещи по проекта Mosaic през 1993 г. С нарастването на популярността на мрежата технологичните компании се състезаваха да разработят най-ефективния браузър в интернет.
Microsoft научи за това и стартира проекта Internet Explorer, опитвайки се да отнеме контрола над интернет от Netscape. Това запали ожесточена война на браузъри между Microsoft и Netscape за надмощие на пазара на браузъри.
По онова време уеб разработчиците копнееха за скриптов език за създаване или добавяне на динамични функции на уеб страници. Първоначално те се насочиха към Java, но в крайна сметка осъзнаха, че за подобряване на потребителското изживяване е необходимо нещо по-гъвкаво.
Netscape осъзна това и си представи лек скриптов език, който би позволил на уеб разработчиците да добавят интерактивни функции на страниците. Времето беше от съществено значение и тогава се появи бащата на JavaScript.
През 1995 г. Брендън Айк беше нает от Netscape да създаде и реализира динамичен език за пускането на браузъра им Netscape Navigator 2.0. Този проект дойде като спешна задача за Айк. Той обаче го видя като възможност да работи върху нещо, за което имаше страст, и се обедини с Netscape. Така се роди идеята за лек скриптов език. Айк го нарече Mocha, но по-късно беше преименуван на Live Script. За не повече от десет дни Айк разработи функционален прототип, готов за внедряване в браузъра Netscape Navigator 2.0 Beta.
Опитвайки се да запази надмощието си на пазара на браузъри, Netscape се съгласи да партнира със Sun Microsystems - разработчиците на езика за програмиране Java. Този съюз означаваше, че Sun Microsystems си осигури използването на Netscape Navigator като платформа за уеб доставка, за да направи Java достъпен за общността на Java.
През 1996 г., почти година по-късно, Live Script беше преименуван на JavaScript като маркетингова стратегия за получаване на признание в общността на Java. JavaScript беше представен като скриптов език за малки клиентски проекти в браузъра Netscape Navigator 2.0, докато Java беше популяризиран като специализиран инструмент за разработване на впечатляващи уеб решения.
След това Microsoft извърши обратно инженерство на JavaScript, за да разработи персонализирана версия за Internet Explorer 3. Тя беше наречена JScript, за да се избегнат правни проблеми със Sun Microsystems, които притежаваха марката Java и я бяха лицензирали на Netscape.
Чисти, гъвкави и достъпни за неразработчици, JavaScript (и JScript) бяха невероятно популярни, правейки уеб страниците по-интерактивни и динамични.
За съжаление и двата започнаха да си спечелват негативна репутация поради ниската входна бариера, което означаваше, че хората можеха да пишат фрагменти код с малко или никакви знания за това какво правят. Освен това JavaScript често се използваше, за да дразни хората (изскачащи реклами, browser sniffing и т.н.), а не за да подобрява изживяването им.
Значителен отговор на този проблем дойде под формата на стандартизация ECMA. Netscape и Sun Microsystems подадоха документация за стандартизиране на JavaScript в ECMA International, които щяха да хостват стандарта. Стандартизацията беше значима стъпка и страхотен ход за такъв нов език.
Това отвори JavaScript към по-широка аудитория и позволи на разработчиците да имат думата в развитието на скриптовия език. Стандартизацията също служеше за обуздаване на хората, които използваха кода с негативни намерения. За да се избегне нарушаването на търговската марка Java на Sun, комитетът ECMA реши да нарече стандартизирания език ECMAScript.
Това предизвика още повече недоразумения, но в крайна сметка ECMAScript се използва за обозначаване на спецификацията, а JavaScript беше (и все още е) името на самия скриптов език днес.
